Модули за оценяване на съответствието
Основните правила за прилагане на процедурите за оценяване на съответствието и тяхното съдържание се определя в Решението на съвета на Европа 93/465/ЕЕС от 22 юли 1993 г.
Оценяването на съответствието се подразделя на модули, които обхващат различни, но ограничени на брой процедури, прилагани по отношение на широка гама от продукти.
Модулите обхващат фазата на проектиране на продуктите, фазата на производството им или и двете фази. Осемте основни модула и техните осем възможни варианта могат да се комбинират по различен начин с цел установяване на изчерпателни процедури за оценяване на съответствието.
По принцип един продукт може да бъде подложен на оценяване на съответствието според даден модул по време на фазите на проектиране и на производство.
Всяка директива от Нов подход представя набора и съдържанието на възможните процедури за оценяване на съответствието, които би трябвало да осигурят необходимото ниво на защита. Директивите установяват също така условията, при които производителят може да направи своя избор, в случай че са му предоставени няколко възможности за избор.
Подразделянето на процедурите за оценяване на съответствието на модули зависи от това, дали оценяването се извършва от първа страна (производител) или от трета страна (нотифициран орган) и обхваща фазата на проектиране на продуктите, фазата на производство на продуктите или двете фази. Производителят носи отговорност за оценяването на съответствието и за двете фази, дори ако проектирането или производството на продукта е възложено на подизпълнител. При установяване на набора от възможните модули директивите взимат предвид, съгласно принципа на пропорционалност, такива аспекти като типа на продукта, естеството на рисковете, които могат да възникнат, инфраструктурата на дадения сектор (например наличието или отсъствието на трети страни), типовете и важността на производството. Освен това, дори и да не са идентични, процедурите за оценяване на съответствието съгласно дадена директива, трябва да пораждат известно доверие относно съответствието на продуктите със съществени изисквания. Принципът на пропорционалност изисква също така директивите да не включват, ако това не е необходимо, процедури, които са свързани със значителни финансови разходи, които не могат да бъдат оправдани с целите, заложени в съществените изисквания. Факторите, които са били взети предвид, при установяването на набора от възможни процедури, са представени в съответните директиви.
Директивите от Нов подход установяват различни процедури, в зависимост от категориите на продуктите, които влизат в обхвата им, като предоставят на производителя възможността да избира в рамките на съответната категория, или пък не му дават никакво право на избор в тази категория. Като алтернативен вариант директивите могат също така да установяват по отношение на всички продукти, които влизат в обхвата им, набор от процедури, измежду които производителят трябва да направи своя избор. Освен това всяка директива от Нов подход определя съдържанието на приложимата процедура за оценяване на съответствието, която може да бъде различна от моделите, установени в модулите. Фактът, че дадена директива от Нов подход предоставя възможност за избор между две или повече процедури за оценяване на съответствието, може да бъде оправдан в случаите, когато по силата на различните законодателства в различните държави-членки има изградени различни инфраструктури по сертификация. Въпреки това, държавите-членки трябва да въведат в своите национални законодателства всичките процедури за оценяване на съответствието, установени съгласно дадена директива, както и да гарантират свободното движение на всички стоки, които съгласно съответната директива са били предмет на процедура за оценяване на съответствието.
Изборът на модули може също да бъде оправдан, когато даден продукт попада в обхвата на няколко директиви. В този случай производителят може да приложи обща процедура, която фигурира във всички приложими директиви, или съвместими помежду си процедури. В заключение трябва да бъде подчертано, че изборът може да бъде направен и въз основа на съществуващата инфраструктура в съответния индустриален бранш, която дава възможност на производителите да избират най-подходящата и изгодната от финансова гледна точка процедура.
Някои директиви предоставят възможност за прилагане на процедури, разработени на базата на методи за осигуряване на качеството. В този случай, производителят може да прибегне до процедура или до комбинация от процедури, без да използва въпросните методи за осигуряване на качеството, с изключение на случаите, когато спазването на изискванията налага прилагане на точно определена процедура.
Модулите, основаващи се на методите за осигуряване на качеството, базиращи се от своя страна на стандартите от серията EN ISO 9000, установяват връзка между регламентираните и нерегламентираните сектори, което би трябвало да помогне на производителите да изпълнят задълженията, произтичащи от директивите и да задоволят потребностите на клиентите. При определени условия това дава възможност на производителите да извлекат полза от инвестираните от тях средства в системите по качество. Това допринася също така за развитието на веригата по качество (от качеството на продуктите до качеството на самите предприятия) и повишава съзнанието за значимостта на стратегиите за управление на качеството, които имат за цел подобряване на конкурентоспособността на производителите.
Търговско-промишлена
палата - Стара Загора
6000 Стара Загора, ул. Г.С.Раковски 66, тел./факс 042 626033, 626297, 39627,
e-mail: office@chambersz.com
web site: www.chambersz.com