Чл. 1.

(1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) С наредбата се определят:

1. съществените изисквания към строежите, които определят техническите изисквания към строителните продукти;

2. общите изисквания за пускане на пазара на строителни продукти, предназначени за трайно влагане в строежите;

3. процедурите и системите за оценяване съответствието на строителните продукти (групите строителни продукти) със съществените изисквания към строежите;

4. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) условията и редът за издаване на разрешения на лица, които извършват оценяване на съответствието със съществените изисквания, и на лица, които издават български технически одобрения (БТО), и за упражняване на контрол върху дейността им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Наредбата се прилага за групите строителни продукти, определени в приложение № 1.

Чл. 2.

(Изм. - ДВ, бр. 75 от 2001 г.) Техническите правила, норми и нормативи, правилата за контрол и приемане на строителни и монтажни работи, нивата и класовете на експлоатационни характеристики, отнасящи се до съществените изисквания към строежите, се определят съгласно чл. 169, ал. 3 от Закона за устройство на територията.

Чл. 3.

(Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Строителните продукти, предназначени за влагане в строежите, се пускат на пазара само ако са годни за предвижданата за тях употреба, притежават подходящи характеристики за строежите, в които се вграждат, монтират, поставят или инсталират, и при правилно проектиране и изграждане на строежите удовлетворяват съществените изисквания към тях в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок.

Чл. 4.

(1) (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Техническите изисквания към строителните продукти и техните характеристики, които произтичат от съществените изисквания към строежите, се определят с технически спецификации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава със заповед ръководства за определяне на връзката между съществените изисквания към строежите и експлоатационните характеристики на продуктите при разработване на техническите спецификации (с отчитане хармонизацията на терминологията и на необходимостта от установяване на нива и класове) и при оценяване на съответствието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Нивата и класовете на съществените изисквания се определят, като се отчитат националните географски и климатични условия и изискванията на нормативните актове.

Чл. 5.

(Изм. - ДВ, бр. 75 от 2001 г., бр. 109 от 2003 г.)

(1) Строителните продукти се считат годни за употреба, ако отговарят на следните технически спецификации:

1. български стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, или

2. европейско техническо одобрение (със или без ръководство), или

3. признати национални технически спецификации (национални стандарти), когато не съществуват технически спецификации по т. 1 и 2.

(2) Строителните продукти, за които няма публикувани технически спецификации по ал. 1, се считат годни за употреба, ако отговарят на следните технически спецификации:

1. български стандарти, или

2. българско техническо одобрение (БТО), както и на нормативните актове по проектиране, изпълнение и контрол на строежите или на отделни строителни и монтажни работи.

(3) Строителните продукти, за които са предвидени системи за оценяване 3 и 4 и за които са приложени частично техническите спецификации по ал. 1, т. 1 и 2 и по ал. 2, т. 1 и 2, се считат годни за употреба, ако са изпълнени изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 2, буква "б".

(4) Индивидуални (несерийни) строителни продукти се считат годни за употреба, ако техните експлоатационни характеристики са определени и отговарят на изискванията на инвестиционния проект за конкретния строеж.

 

Диаграма

Чл. 6.

(1) Пускането на пазара на строителни продукти, годни за употреба, се извършва след оценяване на съответствието им със съществените изисквания към строежите, наричано по-нататък "оценяване на съответствието".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Производителят или неговият упълномощен представител е длъжен да пуска на пазара строителните продукти по чл. 5, ал. 1, 2 и 3 с маркировка за съответствие, придружени с декларация за съответствие и с указания за прилагане на български език.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Строителните продукти по чл. 5, ал. 4 се придружават само с декларация за съответствие с индивидуалния проект съгласно изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 2, буква "в" и с указания за прилагане на български език, съставени от производителите или от техни упълномощени представители.

Чл. 7.

(Изм. - ДВ, бр. 75 от 2001 г., бр. 109 от 2003 г.)

(1) Маркировката за съответствие на строителните продукти удостоверява, че продуктите отговарят на техническите спецификации, определени в чл. 5, както и на изискванията и на другите наредби по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, в чийто обхват попадат.

(2) Маркировката за съответствие се нанася от производителя или от негов упълномощен представител върху самия продукт, върху прикрепен към него или към опаковката му етикет или върху придружаващите го търговски документи в съответствие с изискванията на Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите, приета с Постановление № 164 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 66 от 2000 г.).

Чл. 8.

(Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Производителят или неговият упълномощен представител отговарят за оценяването на съответствието на строителните продукти.

Чл. 9.

(Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Надзорът върху строителните продукти, които се пускат на пазара или се влагат в строежите, включително проверката за наличие на декларация за съответствие, на маркировка за съответствие и на указания за прилагане на български език, се осъществява от органите за надзор на пазара, определени с Наредбата за условията и реда за извършване на надзор на пазара, приета с Постановление № 110 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 49 от 2003 г.).

Чл. 10.

(Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Лицата, които пускат на пазара строителни продукти, свободно избират лице по чл. 21а, което да извърши оценка на съответствието. Те не могат да подават заявления едновременно към повече от едно лице за оценяването на един и същ строителен продукт.

Чл. 11.

(1) Изискванията към строежите, които трябва да се постигнат, за да се осигурят безопасността и здравето на хората, безопасността на домашните животни и опазването на околната среда и имуществото, са съществени и се отнасят до предвидими въздействия.

(2) Съществените изисквания към строежите, които могат да повлияят върху техническите характеристики на строителните продукти, са:

1. механично съпротивление и устойчивост;

2. безопасност при пожар;

3. хигиена, опазване на здравето и на околната среда;

4. безопасна експлоатация;

5. защита от шум;

6. икономия на енергия и топлоизолация.

Чл. 12.

За осигуряване на механичното съпротивление и устойчивостта строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че натоварванията, които е възможно да му въздействат по време на строителството и експлоатацията, да не доведат до някой от следните резултати:

1. разрушаване на целия строеж или на части от него;

2. недопустими стойности на деформациите;

3. повреди на други части от строежа, на съединения или на монтирани инсталации в резултат на значителни деформации на носещата конструкция;

4. повреда в резултат на събитие, водещо до последствия, непропорционални на първопричината.

Чл. 13.

За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:

1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период;

2. да са ограничени възникването и разпространяването на пожара и дима в строежа;

3. да е ограничено разпространяването на пожара към съседните строежи;

4. обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;

5. да се създадат условия за безопасност на спасителните екипи.

Чл. 14.

Строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не представлява заплаха за опазването на околната среда, хигиената или здравето на обитателите или на съседите в резултат на някоя от следните причини:

1. отделяне на отровни газове;

2. наличие на опасни частици или газове във въздуха;

3. излъчване на опасна радиация;

4. замърсяване или отравяне на водата или почвата;

5. неправилно отвеждане на отпадъчни води, дим, твърди или течни отпадъци;

6. наличие на влага в части от строежа или по повърхности във вътрешността на строежа.

Чл. 15.

За осигуряване на безопасната експлоатация строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не създава неприемливи рискове от инциденти при обслужване или работа, като поражение от електрически и други уреди, подхлъзване, падане, сблъскване, обгаряне, нараняване от експлозия и др.

Чл. 16.

За осигуряване на защитата от шум строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че шумът, достигащ до обитателите на строежа или до хората в близост до него, да се запази на такова ниво, че да не застрашава тяхното здраве и да им позволява да спят, почиват и работят при задоволителни условия.

Чл. 17.

За осигуряване на икономия на енергия и топлоизолация строежът, както и неговите отоплителни, климатични и вентилационни инсталации трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че необходимото при експлоатацията количество енергия да е минимално, като се отчитат местните климатични условия и комфортът на обитателите. Чл. 18. В зависимост от предназначението на строежите съществените изисквания могат да се прилагат заедно, групирано или поединично. Те трябва да бъдат удовлетворени в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок.

Чл. 19.

Процедурите за оценяване и методите за контролиране на съответствието са:

1. първоначално изпитване на типа на строителния продукт от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

2. изпитване на взети от производството пробни образци в съответствие с предписания план от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

3. контролно изпитване (одит) на взети от производството, от пазара или от строителната площадка пробни образци от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

4. изпитване на пробни образци от партида, която е подготвена за експедиране или вече е доставена от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

5. производствен контрол;

6. първоначален контрол (одит) на производството и на производствения контрол от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

7. постоянен контрол (надзор) и оценка на производствения контрол от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието.

Чл. 20.

(1) Възможните системи за оценяване на съответствието са:

1. сертификация на съответствието на строителния продукт от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието (лице за извършване на сертификация), въз основа на:

а) задължения на производителя - производствен контрол и изпитване на пробни образци по предписания план за изпитване;

б) задължения на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието - първоначално изпитване на типа на строителния продукт, първоначален контрол (одит) на производствения контрол, постоянен контрол (надзор), оценка и одобряване на производствения контрол и възможност за контролно изпитване (одит) на пробни образци, взети от производството, от пазара или от строителната площадка;

2. декларация от производителя за съответствие на продукта със съществените изисквания въз основа на:

а) първа възможност - задължения на производителя (първоначално изпитване на типа на строителния продукт, производствен контрол и възможност за изпитване на пробни образци, взети от производството, по предписания план за изпитване) и задължения на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието (сертификация на производствения контрол въз основа на първоначален контрол (одит) на производствения контрол и възможност за постоянен контрол (надзор), оценка и одобряване на производствения контрол);

б) втора възможност - първоначално изпитване на типа на строителния продукт от лаборатория, получила разрешение за оценяване на съответствието, и производствен контрол;

в) трета възможност - първоначално изпитване на типа на строителния продукт от производителя и производствен контрол.

(2) Изборът на процедурите и комбинирането им за даден строителен продукт или за група строителни продукти определят системите за оценяване на съответствието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Системите за оценяване на съответствието се определят съгласно приложение № 2.

Чл. 21.

(1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Определянето на системата за оценяване на съответствието на даден строителен продукт или на група строителни продукти е в зависимост от:

1. значението на продукта по отношение на съществените изисквания и по-специално на изискванията, свързани със здравето и безопасността;

2. естеството на продукта;

3. ефекта от изменчивостта на характеристиките на продукта върху неговата експлоатационна годност;

4. чувствителността на продукта към дефекти при производството.

(2) По отношение на безопасността се прилага възможно най-неблагоприятната комбинация от процедури.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) При оценяване съответствието на строителните продукти се отчита и тяхната дълготрайност по отношение на продукта като цяло или на отделни негови експлоатационни характеристики, които имат значително влияние за удовлетворяване на съществените изисквания към строежа през целия му експлоатационен срок.

Чл. 21а.

(Нов - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, са:

1. лица за сертификация на строителни продукти и на системи за производствен контрол;

2. лица за контрол (одит);

3. лица за изпитване (лаборатории).

Чл